Парламентарното присъствие на крайната десница в страната след кризата е подхранило различни дискусии относно нейната идентичност и привлекателността ѝ за електората. В същото време това е накарало някои учени да търсят корените ѝ в междувоенния период, когато феноменът е направил присъствието си видимо в цяла Европа. В този контекст, този колективен том се фокусира върху една досега подценявана историческа опитност, диктатурата на 4 август. Целта му е да разгледа сериозно проекта за фашизация на Йоанис Метаксас, изследвайки серия от въпроси, които са занимавали съвременната историография на авторитарните режими от периода: Дали и при какви условия режимът на Метаксас може да бъде категоризиран като фашистки? Какви са били неговите интелектуални, идеологически и институционални "заемки" от други авторитарни проекти на междувоенния период? По какви начини се е опитвал да се легитимира? Как е включвал значителни сегменти от гръцкото население, чрез институции като ЕОН, в това, което е било определено като авторитарна масова модерна политика? Какви са били неговите идеологически и институционални продължителности с предишния парламентарен опит? Каква е била ролята на жените в новия възникващ фашистки модел? Така учените от тома престават да третират този режим като некласифицирана "гръцка особеност", назадничав или интровертен феномен, откъснат от международните развития. Използвайки недостатъчно изследвани първични източници, те се опитват да концептуализират експеримента на Метаксас, базирайки се на последните теоретични развития в изследванията на фашизма в широк тематичен обхват (национализъм и пропаганда, антилиберализъм и антипарламентаризъм, синтез на третия път и иновация, пол и женственост, модерност и модернизъм, биополитика и евгеника), за да идентифицират неговите идеологически и институционални продължителности и прекъсвания с предишния парламентарен период и да го преосмислят в рамките на по-широкия междувоенен опит на авторитарни проекти.