Във всички окупирани от силите на Оста страни, общо мнение беше образуването на про-германски правителства и явлението на сътрудничество с завоевателя. В много случаи, жестокостта, проявена от тях спрямо цивилното население, надмина жестокостта на германците, които осъзнаваха, че въоръженото сътрудничество с гърците ще подкопае вътрешногръцкия разкол. Освен това, докато те участваха неуморно в чистките на германците срещу комунистическите партизани, помагаха да се "поспестят ценни германски животи".

Съпротивата в Гърция беше масова и особено активна. Най-значимата от многото партизански организации беше Националният Освободителен Фронт (ЕАМ), който разполагаше в Македония с Група Дивизии Македония (ГДМ). В неговата структура принадлежи Химерархията на ЕЛАС и в нея 16-то Полк на ЕЛАС Вермио, бойците на който се сблъскваха както с германците, така и с техните въоръжени сътрудници. Някои от тях, като Константинос Колиндизас, се отличаваха със своите управленски способности и храброст.

С края на Втората световна война и поражението на силите на Оста, в контекста на цяла Европа, Съпротивата в Гърция не се утвърди като "основен мит" за формирането на новата следвоенна национална идентичност, поради острата гражданска конфронтация, която започна по време на Окупацията, продължи през Гражданската война и се запази като политически режим поне до 1974 година. Голямо количество от действията на съпротивата на Лявото, което беше под преследване, остана в неизвестност в продължение на десетилетия, докато през 80-те години на 20-ти век ЕАМ беше призната като съпротивляваща се организация.

Книгата има за цел да направи широко известни факти и лица, които са действали в местната и по-широката среда на окупационна Македония, като допринасят за запазването на паметта, а също така и за реконструкцията, доколкото е възможно, на голямата картина, засягаща Окупацията и Съпротивата в района на Македония.