Никомаховата етика се счита за едно от най-зрелите и важни произведения на Аристотел и е едно от най-фундаменталните произведения на западната философия. За Аристотел всички човешки действия се извършват с определена цел, а именно целта, която е щастието – най-висшето от всички блага. Според философа, постигането на блаженство може да съществува само когато човекът е добродетелен.

Никомаховата етика е едно от трите съчинения, които разглеждат анализа на формите и условията на етиката и интелектуалната добродетел според Аристотел. То подробно разглежда и анализира въпросите и ключовите концепции, повдигнати от философа, като щастие, отговорност, морално възпитание, морални добродетели, практическа мъдрост и приятелство.