Непровокираната агресивна война на Русия срещу Украйна, която предизвика най-голямото принудително разселване в Европа след Втората световна война, остави осем милиона бежанци и пет милиона вътрешно разселени лица. Този факт доведе Европа до търсене на единна политика за убежище и миграция, като Гърция търси стратегия за управление, която да бъде ефективна и в съответствие с международните си задължения.

Новите стандарти в миграционната политика, последвали солидарността с Украйна, включително временното убежище за милионите хора, принудени да напуснат страната си, не изглежда да имат приложение в други случаи на лица, бягащи от зони на въоръжени конфликти.

Настоящата книга за правото на защита на бежанците и искателите на убежище произтича от необходимостта от преразглеждане на материалите, включването на ново законодателство и критично представяне на законодателните и юриспруденциалните развития в Европа и Гърция. По-специално, разглеждат се съответстващи стандарти и юриспруденция на ниво Европейски съюз, а също и на Съвета на Европа, включително развитието в юриспруденцията на съответните юрисдикционни органи (СЕС и ЕСПЧ) и на мониторинг на комитетите на организации (ECRI, CPT, FRA).

Анализират се също отделни политики на Гърция по въпроси на международната защита, като прием, предоставяне на убежище, интеграция, задържане, връщане, както и сътрудничество с трети държави и търсене на съществена солидарност към лицата, които се движат насилствено и често масово към Европа.