Две военни монографии. Салустий, Гай Салустий Крисп (86–35 пр.н.е.), произхождащ от Амитернум, действа срещу Цицерон и Милон като трибун през 52 пр.н.е., присъединява се към Цезар след изхвърлянето му от Сената през 50 пр.н.е. и е възстановен в Сената от Цезар, вземайки участие в африканската му експедиция през 46 пр.н.е., преди да бъде назначен за управител на Нова Африка (Нумидия). След завръщането си в Рим, той се измъква от осъждане за злоупотреба с власт, оттегля се от обществения живот и се занимава с историография. Двете съществуващи монографии на Салустий се занимават с моралния и политически упадък на Рим, едната за конспирацията на Катилина, а другата за войната с Югурта. Въпреки че Салустий анализира хората и събитията с яснота и пристрастие, неговите произведения са важни и значително са повлияли на по-късните историци, особено на Тацит. Следвайки примера на Тукидид, но разчитайки на римските стилистични и риторични традиции, Салустий постига отличителен и впечатляващ стил на писане с живописни характери, особено в речите, и умение за използване на конкретни епизоди за илюстриране на големи общи теми. За това издание текстът и преводът на Ролф за Катилина и Югурта са изцяло преработени в съответствие с най-новата библиография.