Иновативно изследване на абстракцията в архитектурната история, теория и практика, което оспорва нашите предположения относно значението на абстрактните форми. В това теоретично изследване за абстракцията в архитектурата—първото по рода си—Пиер Виторио Аурели подкрепя преоценката на абстракцията, нейните значения и източници. Въпреки че архитектите обикновено интерпретират абстракцията като форма—умишлено намаляване на сложността на дизайна до основните му елементи—Аурели показва, че абстракцията произтича от материалните условия на производство на сградите. В едно живо изследване, което е повлияно от Валтер Бенямин, Карл Маркс, Алфред Сон-Ретел и други социални теоретици, тази книга представя абстракцията в архитектурата не като естетическа тенденция, а като движение, произхождащо от съвременните разделения на труда и последващите социални неравенства. Тези разделения са предвиждани от древната архитектура, която определя разграничение между ръчен и интелектуален труд, поставяйки първия в служба на втория. Допълнителни абстракции произтичат, когато геометрията, използвана за измерване на земи, става посредник между земята и парите и накрая произвежда логиката на мрежата. В нашата епоха архитектурната абстракция обслужва логиката на капитализма и възприема предпоставката, че всички неща могат да бъдат обменяни—дори и опитът е стока. За да се противопостави на това обръщане, Аурели търси критика на архитектурата, която не започва от философските върхове, а от нивото на материалната практика.

Страници: 328, Размери: 13.7x13.7cm