В сравнение със специалните слипове и херниални колани с подложки (опитай се да ги свалиш, ако се наложи, и после пак да ги сложиш – и така нататък), „херниалният колан с пластина“ на Кифидис, и по-специално ДВОЙНИЯТ, който си купих, е СПАСЕНИЕ за хора с ингвинални хернии. Не знам дали единичният е толкова практичен, тъй като виждам, че от едната страна има текстилен колан (и предполагам, че трябва да се използва „кожичката“/„коланчето“ на края, за да се закопчава/стабилизира цялото нещо върху единствената „пелота“), но двойният, който имам аз, който е като „отварящ се пръстен“ и се слага/сваля С ЕДНО ДВИЖЕНИЕ ВЕДНАГА (като да слагаш/сваляш колан с велкро), е, както казах, спасение... (очевидно се носи върху панталон/анцуг, а не задължително отдолу, както слиповете/херниалните колани). Натискът, който оказва стоманената пластина на това „трудно място“ на тялото, е ТОЧНО това, което е нужно, за да се „удържи“ една ингвинална херния (специалните слипове НЕ могат да направят много за стягане/удържане на все по-изпъкващата херния). Разбира се, това не е лечение и никой няма да избегне операцията един ден, но за тези, които (като мен...) имат причина да искат да отложат този момент колкото се може повече, този ИНСТРУМЕНТ на Кифидис, който е ЕДИНСТВЕНИЯТ, който намерих в страната през 2024, ще помогне човек да остане функционален (т.е. да върши работата си) и да не се страхува, че ще се „задуши“ някое черво (и после да стане по-лошо), което обикновено се случва при ингвинална херния.
Стоманената пластина няма да се повреди, нито да се „разхлаби“, просто кожата, с която е облечена, в даден момент ще изгуби шевовете си, така че или я давате на шивачка да я зашие, или просто я... увивате (/подсилвате) с обикновено „опаковъчно тиксо“ (за предпочитане Parkside, което Lidl внася 3-4 пъти годишно, много здраво/лепкаво), тъй като всъщност са ДВЕ пластини (ако вземете двойния модел) и кожата, която ги покрива, ако изгуби шевовете си, цялата система губи „стабилност“, тъй като двете пластини в кожената си обвивка „се плъзгат“ една върху друга, за да може човек да регулира диаметъра според тялото си, и ако шевовете се разпорят, отива и стабилността. С ново зашиване или увиване с тиксо, всичко е наред. Накрая, за тези, които имат проблеми с кръста, този инструмент ще ги дразни, особено ако шофират и го носят, или дори ако просто работят. Мисля, че компанията трябваше да се погрижи за това и да сложи някакъв мек материал като подплата на мястото, където опира в кръста. Аз лично го реших, като увих от онези дунапрени, които се използват за „обличане“ на тръби (цилиндрични с дупка в средата) и го увих също с тиксо, за да е стабилно, и оттогава пластината не ме „удря“ в кръста.
Вече една година ме спасява, тъй като операцията още не се предвижда. Не можех да правя нищо, постоянно държах хернията с лявата ръка, за да я „придържам/връщам“. Доста скъпичко е, разбира се (двойният струва 80€ – лично аз имам и отляво, и отдясно хернии – и не 60, колкото обикновено струва, защото според Кифидис, който ме прегледа, имах нужда от по-големи подложки -> следователно специална поръчка по мой размер), но си заслужава (дясната херния почти не я усещам, тя е „много вътрешна“, затова мисля, че този конкретен двоен пласт не е нужно човек да има две хернии, за да го използва, но както казах, двойният е като инструмент по-стабилен от единичния. А ако някой го дразни натискът на втората подложка, може дори да я „изяде“ например с някакъв шлайф, за да изглади овалната ѝ форма и да я направи плоска, за да продължи да има ползите от задържането, които дава двойният пласт около целия торс, в сравнение с единичния, който е направен за една херния), докато 35-40 евро за подходящ слип бяха почти хвърлени пари (добре, има и моменти, когато и той ще е удобен. Да не кажа в комбинация с пласта, но без подложките на слипа. Само със слип обаче не става, докато само с пласта – става). Лекарите пак ще си говорят тяхното (за „сраствания“ и т.н.), но на практика, пак казвам, МЕ СПАСИ. Много се измъчих да търся/решавам какво да взема и дори отидох до Кифидис от другия край на Атика, за да го пробвам на място (да, позволяват проба), но накрая пак казвам – СПАСИХ СЕ. Жалко, че не написах всичко това по-рано...