Джонатан Туми е най-добрият дърводелец в долината, но винаги е мрачен и намръщен. Рядко се усмихва и никога не се смее. Никой не знае, че дантелена кърпа, бяло бебешко одеяло и въгленов скицник на жена, държаща новородено, стоят изоставени в чекмедже, което Джонатан Туми вече не отваря. Един зимен ден вдовицата Макдауъл и синът ѝ, Томас, почукват на вратата му с молба, която само той може да изпълни. След малко време Томас събира куража си и прошепва, "Господин Туми, мога ли да ви попитам нещо?" Дърводелецът поглежда Томас отдолу нагоре, въздиша и мърмори. Томас смята, че това означава "да" и продължава, "Това ли е агънцето, което режете сега, господине?" Дърводелецът кима с глава и отново мърмори. След още малко време Томас прошепва, "Господине Туми, прощавайте, но не режете агънцето ми добре. Звукът на плетките на вдовицата Макдауъл спира. Брадвата на Джонатан Туми спира да сече. Но Томас продължава да говори, "То е много красиво, мило и добре направено агънце, но в моето агънце можеше да видите, че е щастливо." "Глупости," възразява господин Туми. "Едно агънце е агънце. Агънцата не могат да изглеждат щастливи." "Но моето беше," противопоставя се Томас. "Те знаеха, че са с бебето Исус, и това ги правеше щастливи."

Илюстрации от: П.Дж. Линч

Възрастова група: 3-9 години

Размер: 28 x 26 см / твърди корици / 40 страници

ISBN: 9786068544991

Година на издаване: 2018

Превод от: Флорин Бикан