Тази книга представлява значителен принос от страна на теоретичната нормативна политика в постоянно нарастващата дискусия за равенството и разнообразните му изрази, като явленията на крайна бедност, непрекъснатото разширяване на пропастта между богатите и бедните и неоснователните дискриминации, които бяха отбелязани на индивидуално и групово ниво.

Въпреки че обикновено ни занимават повече последиците от неравенството, отколкото самото то, Т. М. Сканлон обяснява защо би трябвало да считаме самото неравенство за морално осъдително. Защо ни интересува разликата между това, което имат двама индивиди, ако тази разлика не влияе на здравето им, възможностите им и благосъстоянието им? Ако нещото, което има съседът ми, не влияе на качеството на собствения ми живот, защо да ме вълнува, че има повече от мен? Защо не ми е достатъчно, че живея добре, а се занимавам с сравнения?

Като прави чести препратки към емпиричната реалност и без да прибягва до философски жаргон, Сканлон се опитва да разгледа и предаде на разбираем език основни контрасти, както и изтънчени разлики, които дават смисъл на отношението ни към неравенството.

Извеждането на разнообразни различни перспективи подтиква читателя да размишлява по-дълбоко относно равенството, докато честите обобщения му помагат да не губи нишката.