През последните години в антропологията се наблюдава увеличен интерес към етиката, който се изразява с важна ангажираност за създаването или преразглеждането на кодекси на етика в много антропологични дружества в евроамериканското пространство.

В тази книга се прави критичен преглед на политиките на етика в антропологията и динамиката, която се е развила в някои антропологични дружества по време на формирането на техните кодекси на етика. В този генеалогичен път авторката фокусира анализа си върху определени ключови моменти в трансформациите на етичната отговорност на антрополозите, които нарича етапи, защото представляват ключови точки в еволюцията на политиките на етика и самото антропологично изследване.

Този преглед показва важни разрези в динамиката, която се е развила. Докато първоначалните кодекси подкрепяха радикална версия на антропологията, при която етика беше неразривно свързана с политическа ангажираност на антрополозите в полза на хората, с които разговаряха, от средата на 80-те години на 20-ти век ситуацията се промени драстично с разширяването на неолибералните политики и културата на контрола.

Кодексите вече са политически консервативизирани и изглежда, че са част от бюрократичните процеси на оценка, които оспорват преди това приемливата теоретична и методологична практика на етнографското изследване. Въпреки това, те не представляват просто безвредни неутрални, рационални практики, а изглежда, че стават повече инструменти за упражняване на нови форми на управление, власт и контрол.

Етичната отговорност на антрополозите изглежда, че е преместена от техните събеседници към постоянно увеличаващия се брой субекти, които вече са част от изследователския процес и постоянно въвеждат нови правила за контрол: финансиращи организации, работодатели, контрольори, комисии по етика. Всичко това предизвиква основателни въпроси относно полезността на кодекси.