Много преди да можем да пътуваме в Космоса – и преди телескопите да ни позволят да изучаваме по-подробно светове извън нашия – хората насочвали поглед към нощното небе, за да наблюдават смяната на сезоните и планирали живота си според позицията на звездите. Много пътешественици са гледали към небето, за да решат кой път да поемат, докато древните моряци се доверявали на небесната карта и използвали Полярната звезда за ориентация. В древен Египет появата на Сириус, Голямото куче, предупреждавала земеделците за годишното наводнение на Нил през юли. Финикийците оценявали позицията на Слънцето в небето, когато трябвало да решат в коя посока да тръгнат, а древните цивилизации създавали лунни календари, базирани на фазите на Луната, за да следят религиозните събития.

Въпреки че е загадка кога точно зодиите са свързани с човешки характеристики и поведения, това, което знаем със сигурност, е че те са възникнали като механизъм за измерване на времето. Картографирайки съзвездията в ивица от небето, която обгръща Земята – по която се движат Слънцето, Луната и планетите – и разделяйки тази ивица на 12 части, първите астролози успели да създадат зодиакален календар. Небето е разделено на 12 части и всяка от тях съответства на една зодия. Всяка зодия се представя от съзвездие, което обикновено се описва чрез символа на съответната зодия, и е необходимо около един месец, за да премине Слънцето през небесната част на всяка зодия.