Продължавайки работата, която започна след смъртта на баща си, в "Завръщане в Рен" (Остров, 2020), Дидие Ерибон в тази нова книга се занимава с "живота, старостта и смъртта" на майка си, "жена на народа", както красноречиво заявява заглавието, от онези, за които "рядко някой разказва индивидуалната им история".
Авторът тук възстановява живота на майка си във всичките му проявления: от времето, когато е била домашна помощница, чистачка и след това работничка в завод, до годините на пенсиониране, на постепенен физически упадък и на прием в дом за възрастни.
Неговото намерение, както казва, не е да очертае "безупречен" портрет: елегичният тон сменя изкусно с един трезв отчет, който разговаря с множество произведения от областите на литературата, социологията, философията.
Докато разказва за угасващия път на майка си към края, Ерибон поставя едновременно важни въпроси за нашите отношения с възрастните, за отношенията на възрастните с времето и смъртта, за условията на живот в домовете за грижи.
В старостта в крайна сметка в тази книга става отправна точка за политическа перспектива. Ерибон анализира опита на старостта през призмата на изключването му от западната философия, стигайки по този начин до редица въпроси, формулирани с истински политически термини: Могат ли възрастните да "говорят"? Да станат субекти на политическо слово, изразявано в първо лице множествено, като "ние"? И ако това не е възможно, тогава какво трябва да направим, за да се чуе техният глас;
