Взаимодействието между суверенитета и правата е взаимодопълваща и същевременно конкурентна връзка. Появата на област на международна защита на правата подкопава държавния суверенитет, като допринася за по-пълна защита на носителите на правата. В същото време, възходът на областта на международното икономическо управление подкопава защита на правата на ниво държава и държавният суверенитет се проявява като гарант на тези права. Двете тези измерения на връзката между суверенитета и правата не могат да бъдат разглеждани отделно. Всяко от тях осветлява специфични аспекти на суверенитета и неговата връзка с демокрацията. Уравнението за намаляване на суверенитета, което е равно на по-голяма защита на правата, многократно се оказва неефективно. Нито пък обратното уравнение, според което запазването на държавния суверенитет предполага по-голяма защита на правата, е уместно във всеки случай, както показват случаите, в които държавата разглежда конкретен случай като въпрос, попадащ в нейната суверенна компетентност и следователно извън областта на правата, докато международните съдебни органи го разглеждат като въпрос, свързан със защитата на правата. На основно ниво, конфликтът между суверенитета и правата подчертава неразривния характер на хетерогенността и предизвикателството, което тя представлява за правния дискурс, който е едностранчиво инструментален и управленски. Комплексната връзка между тези три величини се опитват да анализират текстовете на настоящия том, приближавайки я от гледна точка на теорията и философията на правото и политическата теория.