И ако нашата култура се движи към колапс; Не след няколко века в бъдещето, а през живота ни; Много хора може да признават, че се сблъскваме с огромни предизвикателства днес, от климатичните промени и потенциално разрушителните им последици до множеството социално-политически проблеми, но трудно приемаме самата възможност тези кризи да доведат до разпадането на цялата ни цивилизация.

Все пак разполагаме с множество индикации, които ясно показват, че се сблъскваме с нарастващи системни нестабилности, които заплашват способността на човешките популации да оцелеят в устойчиво околна среда.

Авторите събират и анализират цялата тази научна информация и доказателства, свързвайки ги с техните последици за нашето ежедневие в контекста на предстоящата катастрофа, която ще преживеем.

Те смятат, че утопията вече е преместена на друга страна; утописти са онези, които вярват, че всичко може да продължи както досега, докато реалистите са тези, които действат в посока на прехода и изграждането на локални устойчиви общности.

Колапсът е все пак перспектива за нашето поколение, но не е нашият край, а зората на нашето ново бъдеще. Ще измислим нови начини да съществуваме в света и да съжителстваме с останалите живи същества, или ще се оставим на ненаситното химерично разширение на доминиращия модел, който преживяваме;