Всичко започна от бронзова глава в хеленистичен стил, представляваща бога сън, която се намира в Британския музей. В това отдалечено символично изображение, Евфросиния Доксиди реши да придаде съвременна същност с нейната живопис, създавайки, вдъхновена от известни класически или римски статуи, девет изображения на съня в съвременни природни среди, но с още една препратка към древността: използването на четирите цвята, както са ги възприемали тогава, с черното, бялото, охрата и грубочервеното, които създават безброй други цветове, подходящи за човешкото тяло и средиземноморския пейзаж.

Деветте произведения имат хомерски сиви небеса, притежават силна историчност и реализъм под сребърна светлина на сънищата и искат да отклонят малко ума от еднородна и статична повърхност, от естетика без кръв. „Да вдъхна живот на древните статуи, да им дам кръв и плът, беше предизвикателство за мен, нещо, което желаех да направя от много години.“

Живописката се обърна към Вангелис Хадзигианидис, с когото работила, илюстрирайки неговите разкази „Природни истории“ (То Родакио 2006). Тя му помоли да пренесе деветте й изображения в проза, вплитайки една история. Докато произведенията и разказът напредваха, между художника и писателя се роди многопластово съгласие.

И за да придружи изложбата, в Залата за изкуства в Атина, беше създадена тази книга, която, подобно на старите японски книги, се отваря като акордеон от двете страни, за да започне от края към началото. Това чисто гръцко произведение искахме да стане предмет на износ с помощта на Ан Мари Станън-Ифе, която е превела двата романа на Вангелис Хадзигианидис „Четирите стени“ (То Родакио 2000) и „Гостът“ (То Родакио 2004) за издателството Marion Boyars в Лондон.