НЕРИНА: И така, завинаги разделени от забравата, годините, старостта и расите, ще се разбираме по-добре и ще бъдем верни един на друг.

Нерина на Жиронду, красива тийнейджърка, живее в рибарска хижа с възрастна двойка, Август и Евгения, които я смятат за свои родители. Те я намерили новородена и изоставена на брега на езерото, осиновили са я и оттогава я обожават. Один става подражателна домакиня. С голяма лекота върши всичките домакински задължения, но е изключително пъргава и непокорна. Прави номера на родителите си, тича навън, на езерата, реките и водопадите, танцува в бурята и, заради фееричната си природа, комуникира с водните същества, общува с други феї и признава за свой чичо Феи-краля.

Фигурата ѝ привлича скитащия рицар Ханс, когато иска подслон в бедната ѝ къща и я среща. Очарован е от грацията ѝ, влюбва се в нея, забравя годеницата си Верта и решава да я направи своя жена. Съответно, и Один е неумолимо влюбена в Ханс и решава да остави родителите си и – най-вече – да напусне езерото си и да се омъжи за него. Август обаче предупреждава рицаря, че Нерина е самата природа и че на природата не трябва да се доверяваш твърде много, защото тя се противопоставя на хората.

[отсечка от следслов]