Тази книга не се интересува от никакъв вид Апологетика на Религията спрямо съвременната Наука или Технология. Всъщност, тя счита, че времето за такова начинание е отминало необратимо.

От друга страна, обаче, тя счита гореспоменатите, които, ако вярваме на късния Хайдегер (в лекцията му за "техническия език" от 1962 г.), са първите, които произлизат от второто и не, както повечето вярват, обратното, за привилегировани, плодотворни и необходими събеседници на Религията (в която авторът включва, по изричната указание на Аристотел, и философската Метафизика).

Това означава двустранна смислова връзка: (винаги, така или иначе) теологичната метафизика и език, предоставят привилегировано духовно обвързване на научно-техническите начинания и техния език, от една страна, и от друга страна концептуално обработват откритията и приложенията им, с цел да задълбочат и обновят прозорливостите си.

Ако следователно, както много от нас признават, интерсубективността е била най-голямото откритие на миналия век, както за Философията, така и за Науките за Човека едновременно, то тогава контекстът на производство и развитие на интерсубективността не е ли точно човешката общност?

И е възможно ли да се разбира човешка общност, както вече беше казал Херодот, "нечиста", без тоест опит от Бога? Нито научната, нито философската, нито художествената, нито пък политическата или националната общност изглежда исторически да засягат толкова масово човечеството, колкото религиозната общност – затова не е случайно, че юдейско-християнската мисъл особено е способствала за това велико откритие на интерсубективността, от страна на Философията и споменатите науки.

И точно в пространството на човешката интерсубективност, тази Херменевтика на Религията, която се инициира с този том, се опитва да постави научно-техническото съзнание.