Заглавието на книгата е едно индиректно сравнение с това, което марксисткият историк Ерик Хобсбаум нарича „ера на разрушението“ в книгата си „Ерата на крайните“, между 1914 и 1945 година, белязана от две световни войни, Голямата депресия и Холокоста.

Калиникос разисква, че и днес светът живее на сянката на разрушението и човечеството е изправено пред нови съществени заплахи: пандемията Covid-19, неконтролируемите пожари и другите крайни метеорологични явления, които причинява ускорената климатична промяна, рискът от ядрена война след войната „чрез представители“ НАТО-Русия в Украйна, геноцидната атака на Израел срещу народа на Палестина. Изключението, както казва, става правило. Разрушението вече не е нещо рядко, а се превръща в норма.

Всичко това, подчертава той, има обща причина - многопластова криза на капиталистическата система, която достига до пределите си, водеща до социален колапс. Аспекти от тази динамична посока към разрушението са увеличаващото се разрушение на природата и деградацията на труда, глобалната икономика в стагнация от периода на финансовата криза, засилващите се империалистически конкуренции между САЩ, Китай и Русия, ескалацията на сексисткото потисничество и расистките нападения, държавната репресия, възходът на крайната десница и заплахата от фашизма.

Основавайки се на анализа на Маркс и използвайки приноса на Ленин, Грамши, Троцки, Люксембург, Адорно, Лукачас, Алтюсер, Сартр, Хармн, Фуко и др. – свързва всички страни на съвременната „многокриза“. И настоява, че можем с нашето колективно действие да преценим отговора на дилемата Социализъм или Варварство.