Колкото повече задълбочавах в инцидентите на Борбата, които се разиграваха тук, толкова по-ясно осъзнавах непонятните драми, които главните герои щяха да преживеят. Сякаш и те следваха своята фатална самотна пътека, както другите герои на античната драма, които не се колебаеха да се изправят дори и срещу боговете на орхестрата на театъра. Защото и там, на слоя от насипи, който достигаше и до седем метра над орхестрата на Театъра, действали героите на Революцията, борейки се срещу турците.
Личностите, които живеели, въплътявайки обичайната справедливост в среда на патриархални ценности, имали един недвусмислен, общ и обединяващ за всички признак: отдадеността на Борбата за свобода, която двадесет и три века по-рано, тук в Атина, била институционализирана, или по-скоро, запомнена, с построяването на Партенона, като вечна осезаема стойност на града.
Главните герои на '21, неграмотни, но не винаги без образование, с хиляди комплекси, непокорни, импулсивни, често помпозни, побойници, суеверни, нетолерантни, злобни, абсолютни в оценките си, преминавали пълни с противоречиви черти, взаимно противоречащи избори и понякога егоистични лични амбиции. Но събирали всички свои сили, за да постигнат невъзможното. Пътят им бил белязан и от назадък и разочароващи чувства в Атина, както и навсякъде, където избухнал антиосманският прах.
(От предговора)
