Днес поне малко правната наука се занимава с понятието правна коректност. Централно място е заето от проблема с "политическата коректност". С думите на Франсис Фукуяма, "политическата коректност се отнася до неща, които не можем да казваме публично, без да се страхуваме от унизителна морална осуда". Примерите са твърде много и обхващат почти всички области на живота ни, в резултат на което агресивният определител "политическа" (коректност) е по-скоро заблуждаващ: Политическа коректност в обществения диалог, в изкуствата, в образованието, в науката, в професионалните и трудовите отношения, в журналистиката, в религията, в международните отношения, в рекламата и в социалните мрежи, са само част от областите, в които доминира политическата коректност.

Настоящата книга, чрез многобройни примери, поддържа, че политическата коректност представлява съществено ограничение за свободите на изразяването и изкуството, и за научната-академична свобода. Всъщност, докато началната идея на политическата коректност може да бъде определена като положителна (в смисъл, че трябва да уважаваш чувствителностите на другите, да не ги обиждаш и да приемаш правото им да мислят и живеят различно от теб), нейното приложение често води до еднообразие, до изтриване на различията и до невъзможност за изразяване на малцинство мнения. С думите на Ник Кав, "политическата коректност е станала най-нещастната религия в света. Някога честният ѝ опит да преопредели нашето общество по по-справедлив начин, сега вгражда най-лошите аспекти, които религията може да предложи (и нищо от красотата ѝ)".