Вдъхновена от едноименната трагедия на Еврипид, както и от „Енеида“ на Вергилий, „Антромахия“ на Расин е несъмнено едно от шедьоврите на френския класицизъм и на световния театър.

След падението на Троя, нова война заплашва гърците. Ябълка на раздора този път е дете. Замайващи любовни страсти се преплитат с безизходни политически интриги и определят дали малкият Астянекс ще живее или ще бъде убит.

Всъщност, пряко или косвено, тогава или сега, войната, вечният позор на човечеството, винаги има за първа жертва детето. Чрез великолепната музика на словото си, младият Расин се утвърдва като велик поет и драматург, дълбок познавач на човешката душа и върховен възпевател на любовта. Той е на 26 години, когато пише „Антромахия“, и вече доказва, че поезията не е претенциозност, а търсене на простота: в „Антромахия“ използва по-малко от 1300 думи, за да напише своята трагедия.

Пренебрегвана през 20-ти век в Гърция и след 80 години пълно отсъствие на произведението от гръцките сцени, „Антромахия“ на Расин беше представена от Националния театър през 2007 година на Фестивала в Епидавър в стихотворен превод и режисура на Димитрис Маурикиус. Книгата включва пълния превод на произведението, както и адаптацията, която е изработил преводачът и режисьор, за да го пригоди за открито пространство и да го представи в Античния театър на Епидавър.