Гръцките общности в Кавказа са абсолютните „сираци“, които никога не са познавали майчината грижа. Характерно е, че местните вестници започнали да споменават Чалка, когато жителите на Тбилиси били впечатлени от водите й, докато за гърците в района, когато те започнали да умират пред очите на всички. В почти 100-годишната си история на територията на Кавказ никой не е говорил поддържащо за тях. Напротив, дори ги плашили всички, които вярвали, че са собствениците на района. Междувременно гръцкият народ привличал вниманието на съседните народи заради трудолюбието и стремежа си към мирно съществуване.

За нас и за историята е важно, че тази сурова, в климатични условия, но гостоприемна област през 180 години се е превърнала в дом на стотици гръцки семейства имигранти от Анатолия. Тук трябва да се отбележи, че Ромският народ (Румъни) от Анатолия в тази част на Кавказ успели не само да изградят и утвърдят руините на десетки грузински православни църкви, но и с благородната и честна позиция на живота си започнали да организират тази област.

Този народ в характера си съчетаваше строгостта на моралните норми и обичаите с добротата на душата и добрата воля към народите, които го заобикаляха. Благодарение на добродушния си характер, този народ през около 200 години успял да превърне Чалка в своя собствена Гърция, където царували хуманността, предаността към историческата родина и вярата в религията му. В крайна сметка, не само неговите приятели, но и враговете му били принудени да признаят стабилността, решителността, трудолюбието и патриотизма му.