„Севилският бръснар“ е първата комична творба на Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше и първото му успешно театрално произведение.

Основната история е следната: Граф Алмавива от Мадрид желае да се ожени за красива, млада и богата благородничка на име Розина. Тази млада жена е затворена от завистливия стар настойник, Бартоо, който я предвижда за своя съпруга.

Графът, за да постигне целта си, иска помощта на своя хитър бивш слуга, Фигаро, който работи в Севиля като бръснар. Персонажите се изправят пред едно препятствие след друго, а хуморът на произведението варира от грубата бурлеска и фарс до изтънчената комедия на ситуацията.

Въпреки трудностите, които се появяват, планът на Фигаро да се появи графът с маска в дома на Бартоо, за да спечели любовта на Розина, успява.

Макар да става въпрос за комичен фарс, изпълнен с комични ситуации, романтика, остроумни словесни игри, объркване на идентичности, маскарад, недоразумения, изгубени писма, скрити врати, мобилизиране на находчивост, музика и песни, „Севилският бръснар“ коментира строгата социална структура на времето си, с абсурда и произвола на разделението на социалните класи, с ограниченията на хората от социалните роли и социалната стратификация.