Самочувствието е вярата в самите нас и положителната оценка, която имаме за нашите способности и ценности.

Докато самочувствието се развива, трябва да сме близо до децата и да им помагаме да могат да вярват в себе си. Приказките винаги са добро средство да предадем на децата ценности и морални правила и да им помогнем да развият своето самочувствие и самооценка.

Конкретните приказки се фокусират върху всичко, от което едно дете се нуждае, за да придобие самочувствие, а това са любовта и вярата в себе си, усилията, знанието, разпознаването на собствените му способности и възможности и, разбира се, отсъствието на сравнения с други деца. Герои на книгата винаги са малки или мънички, защото помагат на децата да се идентифицират несъзнателно с тях и така разбират, че и те могат да успеят. Има приказки с малки герои, които нямат самочувствие и успяват, но и малки герои, които от самото начало имат самочувствие, и те също харесват на децата.

Обаче, освен приказките, детето учи да обича и оценява себе си, когато до него има възрастен, който вярва, че може да успее. Няма грешки, има опитности. Нека да гледаме на положителните неща, а не на отрицателните, на това, което децата успяват, а не на това, което не им е се получило толкова добре.

Децата не знаят кои са, те учат кои са чрез етикетите, които им поставяме ние. Няма причина да им слагаме етикети, било то положителни или отрицателни. Винаги е по-добре да говорим за конкретни поведения, които са позволени или не.

Всяко дете има право на красиво и безопасно обкръжение и ние, като възрастни, имаме задължението да им го осигурим.