Философията и „епистемологията“ на Woke представляват продължение на старата просветителска и марксистка отричане на човешката природа. Човекът е „неписана хартия“, върху която обществото може да запише всичко. Тази философия ще достигне, чрез постмодерната-деконструктивна философия, до отхвърляне на разграничението между добро и зло, истина и лъжа, идентичност и липса на идентичност.

Жак Дерида ще делегитимира понятието за Закон, заменяйки го с принципа на абсолютната неопределеност и течност. Жил Дельоз ще достигне с „революционно“ средство до най-крайния индивидуализъм, определяйки субекта като „стадо“. Мишел Фуко ще види властта като разпространена идеология, носители на която са всички хора, разглеждайки неолиберализма като отговор на обществото на дисциплината.

Като приложна философия, „уокизмът“ се разпространява привилиегировано:

• От версия на феминисткото движение, която вижда пола като проста социална конструкция.
• От антиколониално движение, което цели да замени Господарите с господството на някога подвластните.
• От културно течение, което отхвърля продължението на човешката култура и обективната или научната истина, в полза на потискателното настояще.

Противоречията между расите, етническите групи, половете и сексуалните идентичности придобиват есенциален и състезателен характер. Следователно се налага отричането на конституацията в общество от белоки и цветнокожи, засилва се оспорването на биологичните сексуални идентичности и се оспорва научната истина.