Върхът на драмата на Мария Ставр: „След 4-5 часа видяхме как в района, в който се намираме, влизат Обединените нации и турската армия... Някаква английска жена ми беше казала: „Вас не мога да ви спася, ще спася детето. Направете му колие с името му и на кого да го предам“. Отрязах едно колие и написах „Ники Ставр, на толкова години, трябва да го предадете на Патроклос Ставр там или ако нещо стане на Кипър, на родителите ми в Атина“.

В момента, когато сложих колието на дъщеря ми, разбрах, че тази английска жена беше много енергична и помислих, че ако ми вземе детето, ще го хвърли или ще го задържи за себе си и няма да го предаде. Казах: „Не давам детето, ще се боря до край, най-много да бъде убито с мен“. Държах детето. Държах детето и австриецът ми каза: „Не ти е изгодно, те са австрийци и разговарях с тях, от ООН“. Казаха ми: „По улиците има множество тела на убити гърци... танковете преминават отгоре. Опитай се да избягаш с англичаните"...

Раздадоха ни... останах сама и чувствам зад себе си ръка, едно бутане към англичаните, беше австриецът и ми казва: „Иди там“. Гледам го... и той ми казва: „Не го обсъждай, иди там“. Аз бягам с детето, пред мен две англичанки, помня, че бяха две сестри и едната се казваше Агата.

Докато бягам, от страх от хеликоптерите, бебето започва да плаче. Обърна се и ме видя тя, англичанката, хвърли се върху мен и започва да вика: „Тя е гръкиня, тя е гръкиня“, и ми хвърля нещо... Отивам да се кача и англичанката се хвърля. Става и докато бях сложила ръцете си да се кача, ми дърпа ръцете, за да ме изхвърли навън. Англичанката започна да вика: „Тя е гръкиня... тя е кипърка“.