Година след година Македония продължава да ни изненадва както на нивото на културата, така и на политическото. Непрекъснато нови археологически находки потвърдливо предсказанието на Манолис Андронику, разкопавача на Вергина, че страната на македонците има още много тайни, които да ни разкрие.

Археологическите разкопки, историческите и други изследвания разкриват характера ѝ като централна част от културата и политиката на елинизма – дори преди моментът, в който Александър придава на тях панелиниен и универсален характер – до днес. Гръцка Македония следователно е постоянно присъстваща и събитията, които продължават да се случват съвсем наскоро на Балканите по отношение на Македонското, потвърдяват ролята, която играят Историята и Културата – но също така и поставянето им под съмнение от някои – относно това присъствие.

Присъствието на македонския елинизъм и световното влияние, което се признава от Индия, Пакистан и толкова много други държави на планетата и което, вдъхновяващо мисълта, литературата и изкуството, се противопоставя на конфликтите, които днес все повече разделят света на противопоставящи се лагери.

Пет изследователи разглеждат Македония от различни перспективи, съвпадайки в това, че тя остава централна тема за политиките на паметта. Ягос Андреякидис се връща исторически към политическата и културна история на региона и изследва значението ѝ за утрешния ден на Гърция и елинизма. Ангелос Сиригос представя условията на Споразумението от Преспа с акцент на етничността и езика и говори за възможните перспективи в зависимост от бъдещите събития.

Костас Митракас осветлява трудните условия, при които хората от двете страни на границите преживяват отношенията си с паметта и със съседи. Пепи Ригопулу, започвайки от възхищението и "шока" от находките в Амфиполис, говори, акцентирайки на Грабежа на Персефона за изкуството и митологията в древна Македония и тяхното неотдавнашно културно и политическо управление в Гърция и Северна Македония.

Накрая, Димитрис Папахараламбус интерпретира естетически и политически различните начини, по които кино режисьори, от Ангелопулос до Манчевски, Оливър Стоун и други, интерпретираха това, което наричат "погледа на Александър".