Неосъзнати за бъдещите събития, една голяма общност на неоспорима гръцка идентичност е живяла и цъфтяла в миналото в съседната страна. Тя все още живее при неописуемо трудни условия на тази гръцка земя, която през последните десетилетия нещастно е считана от едни за чужда на своята история и историческо име, а от други - за част от по-широка едноименна славянска страна.

Гърци кореняци и бежанци, граждани и номади, славоговорещи, Власи и Саракаци, истинските Македонци, изплашени от жестокия режим, под който живеят, и разочаровани от безразличието на гръцката държава, която ги игнорира, търпеливо чакат края или началото на една велика гръцка съдба, в опровержение на тези, които избраха да проектират историята на дипломатически преговори, без да се съобразяват с истинските protagonistas.

Така истинският гръцки север, Битоля и Мегалград, Крушево и Геугелия, Охрид и Струмица ще останат (за колко още време?) далечен спомен за македонците и непозната страна за нашите политически и духовни лидери.