Всичко, което принадлежи на сферата на реалността, която е извън нас и до която достигаме чрез органичните си сетива, подлежи на времето. Времето унищожава това, което създава, правейки историята да се основава единствено на онова, което устоява на времето и се предава на следващите. Обаче, когато сме ограничени само до външните свидетелства, не е възможно да сме сигурни, че това, което ни се предава, представлява същността.

Всичко, което се ражда с времето, има корените си в вечността, обаче сетивното възприятие не може да го достигне, макар че пътищата, които водят към него, са отворени за човека. Човек може да развие сили, които са в латентно състояние в него, и по този начин да познава вечността. Когато той разполага с напреднала способност за познание, може да проникне във вечните източници на всичко, което се изхабява с времето.

Ако сега човек подобри познавателната си способност, той вече няма да зависи от външни доказателства, за да разбере миналото. Ще стане способен да размишлява за събитията, които са недостъпни за простите органични сетива, именно да възприема онова място, което времето не може да унищожи. Тогава той преминава от преходната история към вечната история.

В Знанието и в Теософията това се нарича „Хроника на Акаша“.

Рудолф Щайнер