Няма поезия, която да е толкова дълбоко пропита от парадокс, колкото De rerum natura; и това е така, защото Лукраций е писал поезия, стъпвайки на смъртта на поезията - на любовта, страха, желанието, мита, илюзията, грешката, традицията, религията. Единственото, което го екстазира, е единствената тайна, която е разкрила епикурейската философия. И тази тайна е, че няма никаква тайна; само нещо, което прилича на паяжина в човешкия ум...

De rerum natura е загубеното гръцко произведение 'За природата' на Епикур, в популяризирана, обучителна поетична форма; счита се за едно от шедьоврите на римската литература; е предвестник и единствен древен предшественик на съвременната физическа наука; е химн на най-яркото проявление на гръцката философия; химн на свободата от оковите на страха, религията и суеверието, от оковите на страстите и невежеството; е древната конституция на свободната воля и човешкото достойнство; е честният глас, който идва от дълбините на вековете, за да стопли сърцата на онези, които стоят непоклатими пред смъртта.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]