В предхристиянските общества на Северна Европа магията беше вплетена в практическите умения на ежедневието. Всичко в природата беше оживено с вътрешен дух, както и всичко, създадено ръчно. Хората вярваха в магията, защото тя работеше и защото беше част от функционалността на техния всекидневен живот. Много от тези практически наблюдения и обичаи продължават и до днес като селски традиции, народни обичаи, домашна магия и празнувания на високите и свети дни в календара.

Изследвайки магическите езически традиции на народите, сега наричани келтски, германски, скандинавски, славянски и балтийски, Найджъл Пенник разглежда основния принцип на Северната традиция – концепцията за Уирд – и как тя овластява изкуството на оперативната магия, като директната природна магия и талисманната или сигилна магия. Сигилната магия включва силите, които се съдържат в предмети и могат да бъдат канализирани след подходящ ритуал. Руните са най-мощните сигили в Северната традиция и са използвани за предпазване от болести, опасности, вражеска магия и злонамерени духове.

Подчертавайки значението на циклите на природата за традицията, Пенник разглежда осемкратните слънчеви часовници и четирите начина, по които се дефинира слънчевата година. Той разглежда дните от седмицата и тяхната символична асоциация с различни божества, както и защо определени действия се извършват в конкретни дни и кои са обичайните щастливи и нещастливи дни. Той изследва също свещени пространства, домашна магия, предпазни заклинания и ролята на музиката в Северната традиция. Пенник показва как всеки може автентично да участва в магията на Северната традиция, ако се грижи да прави нещата правилно, с уважение и в подходящия ден.