58 г. пр. Хр.: Швейцарците мигрират в Галия през териториите на Аидуите, съюзниците на римляните. Отблъснати от Цезар, те преминават териториите на Секуани и ги плячкосват. Цезар се сблъсква с хелветите на река Араре и ги разбива. Лято 58 г. пр. Хр.: Суевите на Ариовист се разширяват в Галия и заплашват галите. Неговите вождове искат помощ от Цезар, като неволно отварят портите на ада за себе си. Цезар използва възможността да завладее Галия и да се утвърди като върховен командир на римските войски извън страната. Той разбива суевите и установява войската си в Галия.

57 г. пр. Хр.: Белгите се съюзяват с други галски племена, страхувайки се от римската армия през зимата в Галия. Но Цезар е първият, който действа, разбива ги и покорява околните племена. Той завладява и племената по атлантическото крайбрежие.

Есента на 57 г. пр. Хр.: Римляните осигуряват контрола над Алпите, прогонвайки околните галски племена.

56 г. пр. Хр.: Цезар унищожава на море морския народ на Армориканите, а Поплий Крас отнема Аквитания.

55 г. пр. Хр.: Цезар строи мост на Рейн и нахлува в Германия, опустошавайки села и обработваеми площи. Той разбива две германски племена, Усимите и Тендеритите. Връща се в Галия. Първо десантиране на римляните в Британия, сблъсък с местните племена и връщане в Галия.

54 г. пр. Хр.: Второ десантиране на римляните в Британия, тежки сблъсъци с британците и напредване до Темза. Капитулация на британците.

54 - 52 г. пр. Хр.: Въстания из цяла Галия срещу римляните. Остри сблъсъци между галските племена и римската армия. Тежко поражение на Цезар в Зерговия, но в крайна сметка той се утвърдява като победител в обсадата на Алезия над Веркингеторикс, великия вожд на галите, и окончателно покорява Галия.

Тези събития са включени в произведението De bello Gallico, чийто превод на български предоставя настоящата книга, историческо произведение от седем книги, в което Юлий Цезар разказва за победоносните войни срещу галите (58 г. пр. Хр. - 52 г. пр. Хр.), въз основа на отчетите, които той съставя заедно с командирите си, за да ги изпрати в Сената, който наблюдава дейността на прокураторите като Цезар.