Менгеле е емблематичното произведение на драматургията на Танаасис Триаридис – и едно от най-особените новогръцки театрални текстове на последните десетилетия.

Написано е през 2012 година в рамките на десетилетие, като е имало повече от 15 различни постановки в Атина, а също и в различни градове на Гърция и на Кипър. Това е произведение, което се опитва да се справи с най-неразбираемата жестокост в историята на Запада: Лабораторията за експерименти на Йозеф Менгеле в Аушвиц-Биркенау. Една крайна морална притча (или дори метаполитическа дистопия), трилър на научна фантастика и любовна трагедия се преплитат извън границите на морала, в невидимата междина, където най-изпепеляващата любов се среща с абсолютното зло.

Двама непознати помежду си хора на съвременната епоха: един мъж (административен служител на някаква публична служба) и една жена (докторант по история) в купето на електрическа влак, на нощно пътуване; едно стандартно запознанство. Всичко започва с внезапно прекъсване на електричеството, при което двамата главни герои, за да преодолеят неразположението си, ще играят детската игра с ролите (всеки от двамата взема да изиграва много конкретна историческа или фантастична личност): мъжът ще изиграе „Йозеф Менгеле“, прочутия „Ангел на смъртта“ на Аушвиц, а жената „Есфир“, внучката на еврейска оцелялa, жертва на ужасните експерименти на загадъчния лекар.

Бързо обаче играта ще промени посока за двамата заключени в купето на влака: дали наистина са това, което уж играят? И до къде могат да стигнат, "играейки" такава игра с морала, с човешкото състояние, с цялата предишна история?

Авторът сам отбелязва в Предговора си: „Във всяка нова постановка на конкретното произведение, си задавам същия въпрос. 'Ама защо пишеш за Менгеле?...' И винаги отговарям по същия начин: 'Защото е съществувал – следователно всеки момент може да се появи отново. Пиша за Менгеле, защото искам да докажа, че бедствието на Холокоста е постоянно присъстващо. Злото не идва от небето, нито от дълбочините на един ад, който не съществува. Злото е в нас – и е необходим морален бой и културна бдителност, за да не бъдем ние тези, които ще качват хората на влаковете за следващото Аушвиц”».