Проблемът XXX, озаглавен тук «Гениевият човек и меланхолията», е малък текст, произлизащ от медицинската и философската литература, който обхваща отношенията между физиология и креативност.

Не знаем с точност от кого и в коя епоха е бил създаден, но Сенека, Плутарх и Цицерон го приписват на Аристотел. И именно по този начин той е бил четен и размишляван от лекарите и философите от Средновековието до XIX век.

Точно в депресивните темпераменти и когато човек е далеч от боговете, воден от излишества, разкош, мимолетни ентусиазми, се срещат всички личности на гениите. Нали не всички творци по същество не са меланхолици?