От най-продавания автор на Abbey Road идва историята за това как вечните рок икони като Pink Floyd, Брус Спрингстийн и много други останаха в постоянно променящата се музикална игра.

Когато Пол Маккартни затвори Live Aid през юли 1985 г., вярвахме, че е "Старецът на Рока". Той беше само на четиридесет и три години. Четиридесетгодишните, които последваха, показаха, че той - и много други от неговото поколение - тепърва са започнали.

Това беше ерата, когато живото изпълнение доминираше над записите. Известните от 60-те и 70-те години се възползваха от ерата на зрелището, която започна с Live Aid, наслаждавайки се на най-голямата почетна обиколка в историята на човечеството, продължавайки да са активни дълго след като всички останали се оттеглиха.

Това е една история без прецедент, в която Елтън Джон свири на кралско погребение, Мик Джагър получава рицарски титул, Боб Дилън приема Нобеловата награда, Бийтълс стават, ако е възможно, по-големи от Бийтълс, и започва да изглежда, че всички горепосочени, благодарение на напредъка на технологията, ще свирят в Лас Вегас завинаги.

Писането на Дейвид Хепуърт се ползва с голямо признание: "Редица богати, бързи и невероятно смешни кратки истории", както спомена The Oldie, и предоставя "стабилни знания за стремежите и рисковете, които карат групите да се трансформират", според Sunday Times.

Книга, която е предназначена да стане референтен център по тема, за която не сме предполагали, че някога ще трябва да проучваме.

Страници: 432, Размери: 16.7x16.7см