Подпоручик Уилфред Оуен беше на двадесет и четири години, когато бе приет в новооткрития Военен болничен комплекс Крейглокхарт за лечение на шок, причинен от войната. Изгряващ поет, който се опитваше да разбере ужасите, на които е станал свидетел, прочете колекция от стихотворения от един също офицер, Зигфрид Сасун, и бе впечатлен от изобразяването на съдбата на войника. Месец по-късно, и Сасун пристигна в Крейглокхарт, след като отказа да се върне на фронтовата линия след раняване по време на битка. През месеците си в Крейглокхарт, всеки от тях насърчаваше другия в работата им, както и в личното си търсене относно етиката на войната и тяхното лечение. Лечението предостави на Оуен, Сасун и техните съкилийници знания, които им позволиха да се изразяват по-добре, а за онези 28 месеца, в които Крейглокхарт функционираше, същностно даде основа за най-важните развития на времето както в психиатрията, така и в поезията. "Soldiers Don’t Go Mad" разказва за първи път историята на войниците и лекарите, които се бориха с последствията на индустриалната война върху душата. Изследвайки корените на това, което днес познаваме като PTSD (посттравматично стресово разстройство), Глас откроява историческото значение на това как трябва да изследваме разрушителните ефекти на войната върху психичното здраве, както и начините, по които творческата работа ни помага да се възстановим дори в най-мрачните времена.