Поддръжник на езичеството. Ливаний (314–393 г.сл.н.е.) е бил един от последните големи обществени служители и учители на гръцкото езичество. Неговата история, както е представена в неговата Автобиография и в живота му от Евнапий, се допълва от информация от кореспонденция от над 1500 писма и шестдесет и четири съществуващи речи. Роден в Антиохия, той започва своята образователна кариера в Константинопол през 340 г., но скоро е принуден да се оттегли в Никомидия, където среща св. Василий и е повлиян в развитието на Юлиановото езичество. След втори престой в Константинопол, той се връща в родния си град, за да стане преподавател в Антиохия през 354 г., като заема тази позиция, през много приключения, до края на живота си. Като софист на Антиохия и предан поддръжник на традиционната гръцка образователна система, Ливаний остана умишлено и презрително несвързан с латинския език и осъждаше нарастващото му влияние. Човечен в своята филосфия и състрадателен към местната градска класа, той беше яростно критикуван за набезите и потисканията на централната администрация, както и за общата жестокост на неговото време. Като откровен езичник в все по-агресивното християнско общество, той стана влиятелен глас срещу религиозното преследване, официално или неофициално. Речите за Юлиан, в памет на когото остана предан през целия си живот, бяха съставени между 362 и 365 г. и представят Ливаний в приятна тема, разкривайки го в пика на силите и влиянието му. В библиотеката Loeb Classical Library е налично и двутомно издание на Автобиографията на Ливаний и Избрани писма.