Дионисий Халикарнаски е учител по древногръцки устни стилове. Той емигрира в Рим около 30 г. пр.Хр., където остава до смъртта си, пишейки „Римски древности“ и преподавайки изкуството на риториката и литературната композиция. Неговата цел, както в творчеството, така и в преподаването му, е да възстанови класическите атински стандарти на разнообразие, изобретателност и вкус, за да утвърди отново превъзходството на гръцкия като литературен език на средиземноморския свят.

Той подкрепя детайлното изучаване на стиловете на най-добрите прозайтворци от 5-ти и 4-ти век пр.Хр., особено на атинските оратори. Неговите критически есета относно тях и историка Тукидид представляват значителен напредък от механичните техники на риторичните ръководства към по-фина критика на индивидуалните автори. Илюстрирайки своя анализ с добре избрани примери, той съхранява редица важни откъси от Лисий и Исей.

Есетата за тези двама оратори и за Исократ, Демостен и Тукидид съставляват Том I на това издание. Том II съдържа три писма към неговите ученици, малко есе за оратора Динарх и най-доброто му произведение, есето „За литературното творение“, което съчетава риторика, граматика и критика по уникален начин в древната литература. Библиотеката Loeb също публикува седемтомно издание на „Римските древности“ на Дионисий Халикарнаски, история от най-ранните времена до 264 г. пр.Хр.