Държавата в разцвета на силите си. Цицерон (Маркус Тулиус, 106–43 пр.н.е.), римски адвокат, оратор, политик и философ, за когото знаем повече от всеки друг римлянин, живя в бурно време, което видя възхода, диктатурата и смъртта на Юлий Цезар в една потъваща република. В неговите политически речи, както и в кореспонденцията му, наблюдаваме ентусиазма, напрежението и интригите на политиката и ролята, която игра в безредиците на епохата. От около 106 речи, произнесени пред римския народ или Сената ако бяха политически, пред съдебни заседатели ако бяха съдебни, са запазени петдесет и осем (някои от тях незавършени). През четиринадесети век, Петрарка и други италиански хуманисти откриха ръкописи, съдържащи повече от 900 писма, от които повече от 800 са писани от Цицерон и почти 100 от други до него. Те предоставят разкритие за човека, още по-впечатляващо, тъй като повечето не са писани за публикуване. Шест реторически произведения са запазени и едно допълнително в откъси. Философските произведения включват седем запазени основни съчинения и няколко други, някои от които са изгубени. Съществува също поезия, някоя оригинална, някоя като преводи от гръцки. Изданието на Библиотеката на класическите произведения "Лоуб" е в двадесет и девет тома.
