Платон, великият философ на Атина, е роден през 427 г. пр. Хр. В ранната си младост е бил почитател на Сократ, а по-късно основава прочутата философска школа в градината на Академа. Много други неща, които се записват за живота му, са неясни; вероятно е обаче, че е напуснал Атина за известно време след екзекуцията на Сократ. През живота си е посетил Киренейка, Египет и Сицилия. Бил е богат и е критикувал "прогресивната" демокрация. Живял е 80 години. Лингвистичните изпитания, включително тези в изчислителната наука, все още се опитват да определят реда на неговите диалози. В "Лахес", "Хармида" и "Лисис", Сократ и други обсъждат различни етични концепции. В "Протагор", "Ион" и "Менон" се обсъжда дали добродетелта може да бъде научена. В "Горгий", Сократ се отдалечава от мисълта на своя град, докато съдбата му приближава. "Апологията" (не диалог), "Критон", "Евтифрон" и незабравимият "Федър" са свързани с процеса и смъртта на Сократ, предлагайки безсмъртието на душата. В известните "Пир" и "Федър" намираме произхода и значението на любовта. "Кратил" обсъжда природата на езика. Великото произведение от десет книги, "Държавата", се занимава с добродетелта (и включва образованието, равенството на половете, структурата на обществото и премахването на робството). От шестте така наречени диалектични диалози, "Евтидем" разглежда философията; метафизичният "Парменид" се отнася до общи понятия и абсолютна същност; "Теетет" анализира теорията на познанието. От продълженията, "Софистът" се занимава с не-съществуването; "Политикът" с добра и лоша политика и управления; "Филиб" с доброто. "Тимей" търси произхода на видимата вселена от абстрактни геометрични елементи. Незавършеният "Критий" се занимава с изгубената Атлантида. Незавършено е също последното произведение на Платон, "Закони", критично обсъждане на принципите на закона, които Платон вярвал, че гърците биха могли да приемат. Изданието на Loeb Classical Library на Платон включва дванадесет тома.