Първи принципи. Аристотел, велик гръцки философ, изследовател, логик и писател, роден в Стагира през 384 г. пр.н.е., е син на лекар. Учи при Платон в Атина и преподава там (367–347). След това прекарва три години в двора на бивш свой ученик в Мала Азия. След известно време на Лесбос, през 343–342 г. е назначен от крал Филип Македонски за учител на младия му син Александър. След смъртта на Филип през 336 г., Аристотел става ръководител на собствената си школа (на „Перипатетиците“), Лицея в Атина. Поради антимакедонската атмосфера след смъртта на Александър през 323 г., се оттегля в Халкида на Евбея, където умира през 322 г.

Почти всички произведения, които Аристотел е подготвил за публикуване, са загубени. Безценните оцелели са лекционни материали, бележки и записки (някои са фалшификати). Те могат да бъдат категоризирани както следва:

I. Практични: Никомахова етика; Голяма Етика (Магна Моралия); Евдемонска етика; Политика; Икономика (за доброто на семейството); За добродетелите и пороците.

II. Логически: Категории; Аналитики (Предни и Задни); Интерпретация; Обходите, използвани от софистите; Топика.

III. Природни: Двадесет и шест произведения (някои оспорвани), включително астрономия, генеза и разрушение, сетива, памет, сън, мечти, живот, факти за животните и др.

IV. Метафизика: за съществуването като съществуване.

V. Изкуства: Реторика и Поетика.

VI. Други произведения, включително Констутицията на Атина; повече произведения с оспорвани авторства.

VII. Оценки на различни произведения като диалози за философията и литературата и трактати за реториката, политиката и метафизиката.

Изданието на Аристотел в библиотеката Loeb Classical се състои от двадесет и три тома.