Философът-политик във връзка с теологията и епистемологията. Цицерон (Маркус Тулиус, 106–43 г. пр.н.е.), римски юрист, оратор, политик и философ, за когото знаем повече в сравнение с който и да е друг римлянин, е живял в вълнуващата епоха, когато сме наблюдавали възхода, диктатурата и смъртта на Юлий Цезар в трилемна република. В своите политически речи, както и в кореспонденцията си, наблюдаваме напрежението, политическите вълнения и ролята му в бурното време. От около 106 речи, произнесени пред римския народ или Сената, ако са политически, пред съдии, ако са съдебни, остават петдесет и осем (някои от тях недовършени). През 14-ти век, Петрач и други италиански хуманисти открили ръкописи, съдържащи повече от 900 писма, от които повече от 800 са написани от Цицерон и почти 100 от други до него. Те предлагат разкритие на човека, още по-впечатляващо, тъй като повечето от тях не са били написани за публикуване. Оцеляват шест риторични произведения и още едно в откъси. Философските трудове включват седем значими композиции, които също оцеляват и няколко други; и някои загубени. Има също поезия, някоя оригинална, някоя като преводи от гръцки. Изданието на Библиотеката по класическа литература на Цицерон е в двадесет и девет тома.
