Древноримска лексикология

Варон (М. Терентиус), 116–27 г. пр.н.е., от Реати, известен със своето обширно познание, е антиковед, историк, филолог, учен, агроном и поет. Той бил републиканец, който се примирил с Юлий Цезар и бил избран от него да ръководи планираната национална библиотека.

От повече от седемдесетте произведения на Варон, включващи стотици томове, разполагаме само с неговия трактат За земеделието и част от неговото монументално постижение De Lingua Latina (За латинския език), произведение, типично за интереса на автора не само към античността, но и към събирането на научни факти.

Първоначално, De Lingua Latina се състояло от двадесет и пет книги, разделени на три части: етимология на латинските думи (Книги 1–7); техните склонения и други промени (Книги 8–13); и синтаксис (Книги 14–25). От цялото произведение са запазени (в известна степен непълно) книги 5–10. Те са от раздела, който прилага етимология на думи, свързани с време и място, и на поетични изрази; раздела за аналогията, както се проявява в образуването на думи; и раздела, който прилага аналогия на произхода на думите.

Произведението на Варон съдържа много, което е от изключителна стойност за изучаването на латинския език. Изданието на Loeb Classical Library на За латинския език е в два тома.