Класически политически реализъм. Тукидид от Атина е роден около 471 г. пр.н.е. Той е свидетел на възхода на Атина до величие под вдъхновеното ръководство на Перикъл. През 430 г., втората година от Пелопонеската война, той е уловен от ужасната чума, която описва толкова живо.

По-късно, като генерал през 423 г., той не успява да спаси Амфиполис от врага и е опозорен. Той ни разказва за това не в томове самооправдания, а с едно изречение от историята си за войната - че му се е случило да бъде изгнаник в продължение на двадесет години. Той вероятно е живял на собствеността си в Тракия, но е могъл да наблюдава двете страни в определени кампании на войната и се е върнал в Атина след нейното поражение през 404 г.

Той е съставял своята известна история, с надежди и ужаси, триумфи и катастрофи, в подробности от непосредствено познание, заедно с разказите на други. Войната всъщност е три конфликта с една несигурна мирна сделка след първия; и Тукидид не ги е обединил в един отчет, когато смъртта го е застигнала някога преди 396 г.

Неговата история на първия конфликт, 431–421, е почти завършена; Тукидид все още работи по нея, когато войната се разпространява в Сицилия и в конфликт (415–413), който също е завършен в неговия ужасяващ и блестящ запис, макар и не вписан в цялото. Неговата история на последния конфликт от 413–404 прекъсва (в средата на изречение) когато става дума за годината 411.

Така неговата работа е оставена недовършена и като цяло не е преработена. Въпреки това, в блясъка на описанието и дълбочината на разбиране, тази история няма равна. Изданието на Тукидид от Лоебовата класическа библиотека е в четири тома.