Първото всеобхватно историческо произведение на ранното християнство. Евсевий от Кесария (около 260–340 г. от н.е.), роден в Палестина, бил ученик на пресвитера Памфилий, когото верно подкрепял през време на гоненията при Диоклециан. Той също приключил в затвора в Египет, но станал епископ на Кесария около 314 г. На Вселенския събор в Никея през 325 г. седял до императора, ръководел част от умерените и съставил първоначалния проект на известната доктрина.

От многото учения на Евсевий имаме „Мъчениците на Палестина“ и „Животът на Константин“; доста апологетични и военни произведения; части от коментарите му на Псалмите и Исая; а също и „Хронография“, известна главно от арменските и сирийските издания на оригиналния гръцки текст. Въпреки това, основната репутация на Евсевий се дължи на „История на Християнската църква“ в десет книги, публикувана през 324–325 г., най-значимата църковна история на древността, голямо съкровище от знания за ранната Църква.

Страници: 512, Година на издание: 0101, Размери: 10.8x10.8cm