Важната роля на Исократ за изследването на гръцката култура от IV век пр.н.е. е неоспорима. От 403 до 393 година той написал речи за атинските съдилища, а след това станал учител по риторика за кандидати за оратори. След като основава школа по риторика на Хиос, се върнал в Атина и там основава свободна школа по "философия", която включвала практическо обучение на умствените способности, характера, преценката и овладяването на езика.

Тази школа имала известни ученици от цялата гръцка земя, като историците Ефор и Теопомп, както и ораторите Исайос, Ликург и Хиперид. Исократ също така е написал есета за политически въпроси с основна идея обединена Гърция за завладяване на персийската империя. Така в красивия си "Панегирик" (написан за събранието на 100-ата Олимпиада през 380 г.) той призовава за предоставяне на лидерството на Атина, възможно в сътрудничество със Спарта.

В края той се е обърнал към Филип Македонски, но умира точно когато надмощието на Филип в Гърция започнало. Двадесет и едно произведения на Исократ оцеляват, включващи политически есета, трактати за образованието и морала, както и речи за правни въпроси. Девет писма също са запазени, които се занимават повече с обществени, отколкото с частни теми.

Изданието на Loeb Classical Library на Исократ е в три тома. Том I включва шест лекции: "Към Демоник", "Към Никокле", "Никокъл или кипърците", "Панегирик", "Към Филип" и "Архидамос". Пет от тях се намират в Том II: "Ареопагитски", "За мира", "Панантенайски", "Срещу софистите" и "Антидоксамос". Том III включва "Евагор", "Елена", "Бусирис", "Платейски", "За множеството на конете", "Трапезитски", "Срещу Калимах", "Айгинетски", "Срещу Лохита" и "Срещу Етинио", както и деветте запазени писма и обширен индекс.

Страници: 464

Година на издаване: 0101

Размери: 10.8x10.8 см