Аббатски анали на средновековна Англия. Беде "достопочтени", английски теолог и историк, е роден през 672 или 673 г. в територията на единствения монахически комплекс в Уеърмут и Джароу. Той е ръкоположен за дякон (691–2) и свещеник (702–3) на манастира, където цялото му време е било посветено на молитва, хорово пеене, учение, преподаване, дискусии и писане. Освен латински, той владеел и гръцки, а вероятно и еврейски.

Теологичните произведения на Беде са предимно коментари, основно в алегоричен метод, базирани с признание на Йероним, Августин, Амвросий, Григорий и други, но носещи неговата собствена личност. В друга категория попадат произведения за граматика и едно за природни явления; специален интерес към спорния въпрос за Великден го накара да пише за календара и хронологията.

Но най-възхваляваното му произведение е "Църковната история на английската нация". Тук ясен и прост стил в съчетание с описателни способности създава елегантно произведение, а фактите, старателно събрани от добри източници, го правят ценен отчет. Исторически важни са също "Животите на абатите" на неговия манастир, по-малко успешните разкази (в стих и проза) за Кутбърт, и писмото (ноември 734) до Егберт, неговия ученик, което е много важно за нашето познание за Църквата в Нортумбрия.

Изданието на историческите творби на Беде от библиотеката Лоеб е в два тома.