Книгата разглежда начините, по които социално и икономически маргинализираните хора ежедневно изпитват отхвърляне.

Тя се отнася до борбата за достойнство срещу безмилостното презрение. Използва части от собствения опит на автора, който живее в бедност през първите 25 години от живота си, като преминава през затвора, системата за здравеопазване и бездомността, и как той и другарите му се лутат в своите травми и един в друг.

Става дума и за насилието на патриархалния капитализъм на бялата надмощие и начините, по които това насилие наранява нашето тяло и ум.

Но става дума и за любовта, грижата и солидарността, които са ежедневна революционна практика отдолу.