Луковицата на шафран се продава насипно, на бройка. Култивира се на слънчеви или полусенчести места и в почви с добро оттичане. Изискванията за осветление не са трудни за постигане, тъй като шафранът цъфти пролетта. Препоръчва се да не се засаждат шафрани под вечнозелени дървета поради плътната сянка, която ограничава слънчевата светлина.

Луковиците на пролетноцъфтящите шафрани се засаждат през есента, а на есенноцъфтящите – през пролетта. Луковиците се засаждат на дълбочина 5 сантиметра и на разстояние 5-8 сантиметра една от друга, с точката нагоре. Добавянето на тор по време на засаждането не е необходимо, но може да помогне малко органичен компост.

Луковиците на шафрани „разделят братчетата“ (размножават се чрез разделяне), което позволява разделяне и прореждане на луковиците за умножаване на растенията. Ако шафранът спре да цъфти нормално, разделянето и препосаждането след цъфтежа може да стимулира цъфтежа им. Най-доброто време за разделяне е, когато листата напълно пожълтеят.

Листата остават живи известно време след цъфтежа и трябва да се изчакат да пожълтеят напълно преди да се отстранят, за да се осигури, че луковицата е запасила достатъчно храна за следващата година.

Ако шафранът се отглежда в цветни лехи, лесно може да увехне нормално. Ако е засаден сред трева, може да е трудно да се открие, тъй като листата пожълтяват 6 седмици след цъфтежа, затова е важно да отбележите мястото им преди косене.