Драмата "Любов и интрига" има подзаглавие "Градска трагедия", където прилагателното "градска" е поставено в контекста на "аристократична" и, разбира се, в пред-марксисткия му смисъл.

Както всички негови първи драми, и тази е написана в проза (първата стихотворна драма е "Дон Карлос") и това му придава склонност към известен разширен стил: явно присъства и известна сценична неопитност на много млад и нов автор на театрални произведения.

Но тези малки недостатъци се компенсират от бурния, страстен, интензивен, политически език.

"Луиза Милер" е политизирана, ангажирана творба; това е артикулираният политически реч на безправната класa на буржоазията срещу класа на привилегированите, титулованите благородници, управляваща класа, която злоупотребява с правата си.

Във наследството на френските просветители, в атмосферата на вече осъществената американска революция и на зародилата се френска, времевата само локализация на това произведение е знакова: феодалите и кралете са тирани, буржоазията е техните жертви.